Експертите приемат, че историята на съвременния тероризъм започва през 60-те години на ХХ век (въпреки че някои националистически терористични групировки имат и над 100-годишна история) основно с палестинския и ирландския тероризъм. Развитието им обаче дава силен тласък на тероризма по целия свят.

Палестинският тероризъм стартира през 1964 г. с акт на организацията за освобождение на Палестина (ООП), начело с Ахмад Шукейри. На 31 декември с. г. терористите взривяват израелска водоноска на западния бряг на р. Йордан. През 1969 г. започва активната дейност на Ирланската републиканска армия (ИРА).

По онова време не функционират специализирани антитерористични подразделения, затова и терористите се чувстват безнаказани в действията си. През 1968 г се състои първото отвличане на израелски пътнически самолет от палестински терористи. Тогава е първият и последен случай, в който израелското правителство разменя 35 палестински затворници срещу освобождаването на пътниците. През септември 1970 г. терористите от Народния Фронт за освобождение на Палестина отвличат почти по едно и също време три пътнически самолета - по един американски, британски и швейцарски. И в този случай властите на тези три държави отстъпват, тъй като тогава и те не разполагат с подготвени специални антитерористични подразделения. Тази “безнаказаност” става причина за рязко нарастване на терористичните актове от този род в световен мащаб през следващите години.

Първата в света държава от НАТО, създала в рамките на въоржените си сили (ВС) специализирано антитерористично подразделение е Великобритания. Формирането на подразделението за борба с тероризма се осъществява в рамките на 22-и полк за специални операции, наречен SAS (Special air servicе) - Специална въздушно-десантна служба. Полкът SAS е създаден през 1941-1942 г. за разузнаване, диверсии в тила на германските войски в Европа и Африка, в задачите му влизат също така поддръжка и разузнавателно осигуряване на щурмови операции. След края на Втората световна война полкът е разформирован, но през 1948 г. британското правителство го сформира отново във връзка с колониалните войни. SAS се отличава в контрапартизанската война в Малайзия (1948-1958), Индонезия през 60-те години, Африка и Кипър. От края на 60-те години полкът започва действия срещу ИРА. Затова още в началото на 70-те години в рамките на SAS е създадено подразделение за подготовка в антитерористични действия в населен пункт и полеви условия, наречено Counter Revolutionary Unit (CTU). Понастоящем 22-и полк е разгърнат в щаб, 6 роти със специално назначение, рота за свръзка и тилово осигуряване с общ личен състав около 700 души. Една бойните роти винаги е постоянно дислоцирана (на ротационен принцип) в Северна Ирландия, а още една рота също на ротационен принцип носи оперативно дежурство в рамките на CTU като дежурно антитерористично подразделение. Бойната рота наброява 78 души (включително 6 офицери) и се състои от група за управление и 4 взвода (парашутен, амфибиен, планинско-алпийски и автомобилен). Взводът се състои от един офицер и 15 сержанти и войници. При необходимост може да се раздели и на четворки, като задължително трябва има специалист по разузнавателно-диверсионни действия, подривно дело, радиовръзка и медицинска подготовка.

Освен 22-и полк, SAS включва още два полка – 21-и и 23-и, но в мирно време те са в резерв, като функционират само щабовете им, а редовият личен състав от резервисти минава през периодична преподготовка. Двата резервни полка се мобилизират само във военно време – те участват например в двете войни в Персийския залив.

Трите полка SAS влизат организационно в състава на службата (командване) със специално назначение в състава на сухопътните войски (СВ) на Великобритания. Службата със специално назначение е подчинена на главния щаб на СВ, но поради изпълняването на задачи по борба с тероризма началникът на службата е член и на комитета по разузнаване и безопасност към правителството на Великобритания. Член на същия комитет се явява и началникът на Специалната корабна служба (SBS - Special Boat Service) от състава на военноморските сили (ВМС), която при необходимост също може да се използва за антитерористични задачи, макар това да не е основната й мисия. SAS и SBS са подразделения за специални операции на ВС, и са предназначени да решават ефективно широк спектър от задачи в конфликти с различна интензивност и в мирно време: тайно организиране на антиправителствени действия във враждебни на Великобритания страни, вземане в плен или физическо унищожаване на политически, държавни и военни ръководители, провеждане на диверсии и саботажи, охрана на британски граждани и държавно имущество в чужбина, създаване и подготовка на въстанически и партизански формирования вьв враждебни страни.

Антитерористичните операции на SAS в Северна Ирландия по правило се осъществяват в пълна секретност, като обикновено резултатите от действията й почти винаги се приписват на други военни подразделения. При терористичен акт на територията на Великобритания SAS влиза в действие само при отправена молба от страна на британската полиция към министъра на отбраната.

Най-известната операция на SAS е в Лондон. На 30 април 1980 г. шестима въоръжени терористи от Демократичното революционно движение за освобождаване на Арабистан (провинция на Иран, населен с етнически араби) нахлуват в иранското посолство в Лондон и вземат 29 души заложници. Роти “В” и “D” на SAS пристигат веднага и поемат контрол над обстановката задно с лондонската полиция. Посолството е отцепено и над него е установено 24-часово наблюдение. Започват и преговори с терористите. Британското правителство обаче няма намерение да отстъпва, като планът е преговорите да се водят с цел печелене на време и събиране на разузнавателна информация. След няколко дни преговори напрежението се изостря. Същевременно разузнавачите на SAS слагат в стените и в комините чувствителни микрофони и миниатюрни видеокамери, с които следят обстановката. Става ясно, че терористите стоят предимно на третия етаж, заложниците се намират в две стаи на първия етаж с денонощна охрана, а прозорците са със здрави решетки. Самото посолство представлява 5-етажна голяма и масивна сграда с 50 стаи. Щабът на SAS взема решение щурмът да бъде проведен едновременно от 3 групи по 4 души всяка (6 двойки). Предвижда се две от групите да се спуснат от покрива до първия етаж, а другата група да прескочи оградата от съседния двор и да влезе през прозорците на първия етаж. Приготвени са съсредоточени експлозивни заряди за разбиване на решетките. Решителният ден е 5 май. Тогава нервите на терористите не издържат и убиват прес-аташето на посолството, след това изхвърлят трупа през прозореца пред репортерите и телевизионните камери. Веднага премиер-министърът Маргарет Тачър дава заповед за атака. Щурмът започва в 19.26 ч. вечерта. Двете групи нахлуват почти едновременно, тяхната цел са елиминиране на терористите в стаите със заложниците. Пръв попада на мерника шефът на терористите, секунди по-късно в други трима захвърлят оръжията и се опитват да се скрият сред заложниците, но след въпрос на един от командосите биват посочени и застреляни на място. Щабът постоянно съобщава на бойците местоположението на терористите и предполагаемото им придвижване в помещенията. Цялата операция продължава не повече от 11 минути. В крайна сметка жив е пленен само един от терористите. От случаен куршум загива един заложник. Нито един командос от SAS не е убит или ранен. Щурмът е документиран от телевизионните камери и фоторепортери от британски и световни медии, които стават преки свидетели на нахлуването на командосите от предните прозорци.

С тази акция SAS, която дотогава е относително неизвестна за обществеността и медиите, придобива световна известност. Операцията в иранското посолство, наречена “Нимрод” предотвратява за доста време напред терористичните действия на територията на Великобритания.

Развитието на специализираните антитерористични подразделения в армията на САЩ започва в началото на 60-те години по инициатива на група офицери от учебния център на пехотата във Форт Бенинг, чийто началник по онова време е Джордж Шаликашвили (той става командващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа през 90-те години). През 1964 г. е създаден експерименталният отряд “Синя светлина”, предназначен за борба с тероризма на територията на САЩ, в състав 40 души, избрани от силите за специални операции на сухопътните войски (“зелените барети”).

Година по-късно, през 1965 г. във Виетнам на базата на 5-а група от силите за специални операции е сформиран отряд със специално назначение по подобие на британската SAS. Предназначението на отряда е водене на разузнаване и рейдове в дълбочина на територията, контролирана от партизаните, проверка на резултатите от ударите на бомбардировъчната авиация, издирване на телата на загинали американски пилоти и освобождаване на пленници. Отрядът е наречен “Делта”, а за командир е назначен капитан Чарлс Бекуит - офицер, който по-късно изиграва важна роля в създаването, изграждането и развитието на съвременните антитерористични подразделения в армията на САЩ.

Армейското ръководство решава принципно още в началото на 70-те години да създаде специализирано антитерористично подразделение в рамките на сухопътните войски (СВ) на САЩ. Натоварените с тази задача се обръщат към един от малкото офицери със солиден опит в антитероризма - Чарлс Бекуит (през 1963 г. той изкарва едногодишен стаж в SAS). Той предлага своя проект за подразделение, съставено само от кадрови военнослужещи (по онова време американската армия е наборна), обучени да действат нелегално на чужда територия и ако се наложи във всяка точка на света, с подготовка, подобна на тази на SAS. Поради редица субективни причини идеята на Бекуит не е приета веднага, а чак през 1977 г. На 2 юни 1977 г. в Пентагона се състои съвещание на висшето военно ръководство на страната за обсъждане на проекта “Делта”, на което се състои принципното утвърждаване на организационно-щатното разписание на подразделението, табелното имущество и въоръжение и е определено название – Първо оперативно подразделение на специалните сили на САЩ – и кодовото му обозначение – “Делта Форс” (Delta Force). Работата по сформиране на подразделението се ускорява след поредната успешна антитерористична опарация – тази на западногерманското подразделения GSG-9 за освобождаване на превзет от терористи пътнически самолет в Могадишу, Сомалия (октомври 1977 г.). На 19 ноември 1977 г. във Форт Браг (Северна Каролина) е събрана първата група бойци на “Делта” в състав 30 души.

Днес личният състав на “Делта” е базиран във Форт Браг, където се намират щабът, учебният център, жилищните помещения, складове и автопаркът на обща площ 4 Ха.

Групата е разделена на оперативна и логистична част. Оперативният състав (300 души) е разгърнат организационно в три роти, всяка в състав 6 оперативни отряда с численост по 16 души всеки. В зависимост от естеството на решаваната задача отрядът може да действа на осморки, четворки или двойки.

“Делта” е предназначена за секретни бойни операции извън пределите на САЩ. Към спектъра на изпълняваните задачи се отнасят освобождаването на заложници и военнопленници; противодействие на терористи и партизани в и извън населени пунктове; плен или унищожаване на враждебни на САЩ военни и политически лидери; добиване на секретни документи, образци оръжие, военна и друга секретна техника, интересуващи американското военно и политическо ръководство. Може да изпълнява и задачи по агентурно разузнаване, да работи в условията на междуетнически конфликти и граждански войни, да води борба с наркотрафиканти, да действа в места и при обстоятелства, в които нито се води война, нито цари мир.

Организационно оперативният отряд “Делта” от 27 ноември 1990 г. влиза в състава на Командването за специални операции на сухопътните войски на САЩ, заедно с групите със специлно назначение на СВ (зелените барети) и 75-и рейнджърски полк. Командването за специални операции на СВ е част от Обединеното командване за специални операции на армията на САЩ. То от своя страна е едно от деветте обединени команвания на ВС и се намира на пряко подчинение на Пентагона чрез помощник-министър на отбраната по специалните операции и конфликтите с ниска интензивност. В командването за специални операции като съставни части влизат и силите със специално назначение на военноморските сили и на военновъздушните сили.

Най-известната операция, в която взема участие "Делта", се нарича "Орлов нокът". Тя представлява неуспешен опит да се освободят задържаните през ноември 1979 заложници в американското посолство в Техеран. Провалът се дължи на лошото планиране от страна на висшето военно ръководство и пропуски в техническото осигуряване, но вината за неуспеха е стоварена върху командира на "Делта" Чарлс Бекуит, който е пенсиониран.

през 1983 г. “Делта” изпълнява мисия в Гренада. Там командосите проникват два дни преди десанта на основните сили и превземат ред ключови обекти, осигуряващи раздвояването на силите на противника.

В Салвадор обучават правителствените войски в тънкостите на противопартизаската война.

В Колумбия издирват и унищожават замаскирани в планините и джунглите бази на наркотрафиканти.

“Делта” взема участие в двете войни в Персийския залив. В афганистанската кампания “Делта” участва активно в една от най-мащабните операции срещу терористите от Ал-Кайда – операция “Анаконда” (2-19 март 2002 г.).

Малко по-късно, в началото на 80-те години става и формирането на специализирано антитерористично подразделение в състава на ВМС на САЩ. След провала на операция "Орлов нокът" през април 1980 г. Пентагонът взема решение за увеличаване на подразделенията за борба с тероризма и обединяването им под единно оперативно командване. на 26 април 1980 г. по заповед на министъра на отбраната Харолд Браун е създадена Обединена оперативна група. Тя трябва да включва части от армията, военноморските и военновъздушните сили на САЩ, като всяка служба ще се намира извън нормалната за рода войски административно-командна верига и ще докладва на един армейски генерал, с щаб във Форт Браг, Северна Каролина. Основна задача на групата е планиране и провеждане на военни операции срещу терористични актове, насочени срещу Съединените щати, техни интереси или жители. Няколко години по-късно групата става Обединено командване за специални операции, което днес е базирано в авиобазата Макдийл, Флорида. При оформянето на концепцията за мисията и организацията на групата командването на военноморските сили (ВМС) предлага включването в нея на бойна единица от специално подразделение “Тюлен”. Дотогава подразделенията от този тип са използвани за диверсионно-разузнавателни действия, директни акции, партизански и контрапартизански действия. Такова подразделение е необходимо за атакуване на морски обекти: кораби, самолетоносачи, подводници, крайбрежни обекти, острови, и пр. В края на 70-те години подразделения от двете специални групи "Тюлен" преминават специализирано обучение с антитерористична насоченост по инициатива на командванията им. От “Тюлен-1” (от Западния бряг на САЩ) антитерористично обучение преминават четири взвода, а от “Тюлен-2” (Източния бряг) за такова са отделени два взвода. Тъй като стават общо шест взвода с антитерористична насоченост, тази структура е наречена “МОБ-6” (МОБилност-6). през април 1980 г. командването на ВМС се заема в кратък срок да създаде новото поделение. Мисията е свръхприоритетна – освен за престижа на ВМС, предстои и подготовка за евентуална нова операция за освобождаване на заложниците в Иран. Новата антитерористична група е наречена “Тюлен-6”. Официално е сформирана на 16 август 1980 година. За командир е назначен подполковникът от ВМС на САЩ Ричард Марчинко, ветеран от Виетнам и бивш командир на “Тюлен-2” през 70-те години. Той представя план за подготовката и завършена концепция за мисията на групата: обучение за практически всякакви сценарии за бойни действия по море; зона на действие-целия свят; личен състав от 90 души (15 офицери); подготовка за действия под прикритие; гаранция за постигане на оперативна готовност в рамките на шест месеца.

“Тюлен-6” работи и се обучава в тясно сътрудничество с германската антитерористична група GSG-9, а също и с други такива групи от Великобритания, Франция, Италия. Обучава египетски специални части. Извършва и секретни операции. Една от тях е в Ливан, където екип от “Тюлен-6” извършва разузнавателно антитерористично осигуряване на американските военни и цивилни обекти.

В средата на 90-те години подразделението е разформировано и сформирано наново под наименованието Naval Special warfare Development Group (Военноморска група за развиване на специални бойни действия) или съкратено DevGroup.

Новото подразделение е свръхсекретно и официално е предназначено за създаване, разработване и изследване на нови тактики, оръжия и екипировка за използване от подразделенията със специално назначение.

Понастоящем DevGroup е съставна част от Обединеното командване за специални операции (Joint Special Operation Command, JSOC). Макар и да не се признава официално, то се смята за едно от водещите подразделения за борба с тероризма и специални операции във ВС на САЩ.

Канада

През 1993 г. е създадено подразделението Joint Task Force-2 (JTF-2) в състава на СВ, след като предишната антитерористична група на подчинение към полицията е разформирована. JTF-2 е свръхсекретно подразделение. Малкото известни за него факти са следните: личният му състав е около 300 души, които постоянно участват в мироопазващи и бойни операции – в Босна и Херцеговина към войските на ООН, а около 40 души вземат участие в бойните действия в Афганистан.

В състава на канадската жандармерия през 1976 г. е формирана тактическа щурмова група, наречена GTI, предназначена за освобождаване на заложници, разрешаване на ситуации с барикадирани престъпници и действия срещу организирани престъпни групи.

Франция

През 1992 г. на базата на поуките от войната в Персийския залив е създадено военно командване за специални операции, обединяващо съединенията за диверсионно-разузнавателни операции на СВ, ВВС и ВМС. В състава на командването за антитерористични операции са предназначени и могат да изпълняват отрядът водолази на ВМС "Юбер" и едно по-малко подразделение (също от ВМС, с личен състав около 17 души), наречено Groupе de combat en milieu clos или Група за близък бой. През 1988 г. отрядът "Юбер" участва съвместно с жандармерийската група GIGN в операция по освобождаване на заложници във френската колония Нова Каледония.

Германия

През 1996 г. в германската армия е сформирано Командване за специални операции, в чиито задачи влиза и борба с тероризма. Това е предизвикано от горчивия опит на армията от гражданската война в Руанда през 1994 г., когато за спасяване на 11 германски граждани страната използва помощта на белгийски и френски парашутисти, тъй като няма германски военни подразделения, обучени за тази цел. Към новото командване, наречено KSK (Kommando Spezialkraefte), са придадени три роти, по една от всяка от трите въздушно-десантни бригади. Отделно се създават и други подразделения. Днес KSK е в състав една щабно-свързочна рота, рота за дълбоко разузнаване, четири роти за разузнаване, диверсии и специални операции, една рота за поддръжка, учебен взвод и три отделни специализирани взвода. В състава на командването функционира и антитерористично подразделение, чиято численост и организация понастоящем не се оповестяват. Частите и подразделенията в състава на командването имат общ личен състав между 500 и 1000 души. Обучението и тактиката на подразделенията се провеждат съгласно практиката и опита на SAS. Съединенията на командването са предназначени да подпомагат евакуирането на германски граждани от кризисни райони на света, да осигуряват бойните действия на националните ВС или на ОВС на НАТО, да защитават националните интереси на Германия по целия свят и да участват в мироопазващи и мироналагащи мисии.

В страната от 70-те години функционира (под различни наименования през различните периоди от време) Център за специални операции, който координира действията на подразделенията за антитерористични операции на армията и полицията. В Италия в състава на карабинерския корпус, който е отделен вид въоръжени сили в италианската армия, функционира Групата за специални действия GIS, базирана в Ливорно. GIS обаче е на пряко подчинение на МВР. Към полицията има специализирана група NOCS (освободила американския генерал Дозиър от 42-дневно заложничество през 1982 г.). Във ВМС функционира специално подразделение бойни водолази, наречено COMSUBIN.

СВ разполагат с 9-и диверсионно-разузнавателен батальон “Кол Мошин”, който е в състава на въздушно-десантната бригада "Фолгоре". Личният състав на батальона е само от кадрови военнослужещи (италианската армия е наборна), а организационно е разгърнат в щабна рота, три бойни роти, рота за управление и обучение и рота за тилово осигуряване. В състава му има антитерористично подразделение, което заедно с други части на батальона взема участие във всички операции на италианската армия зад граница от 60-те години насам.

Военнослужещите от батальона могат да действат във всякакво обкръжение, като специалностите им включват инженерно-подривна дейност, планинска и ски-подготовка, парашутни скокове от голяма височина с високо или ниско разтваряне на парашута, квалифицирани водолази, инфилтрация по суша, море и въздух, налети, засади и рейдове в тила на противника, хуманитарни операции и участие в операции, различни от война. Батальонът е в Ливан през 1982-1984 г., през 1985 г. участва в освобождаването на превзетия от терористи кораб “Ахиле Лауро”, извършва мисии в Кюрдистан и Етиопия (1991), в Сомалия (1992-1995), в Руанда и в Йемен (1994). Една от бойните роти е в състава на силите за бързо реагиране на НАТО като подразделение за дълбоко разузнаване.

Испания

Основното антитерористично подразделение на страната е подчинено на така наречената Цивилна гвардия. Въпреки името си тя всъщност представлява отделен вид въоръжени сили с жандармерийски функции. Специалното щурмово подразделение UEI е създадено за борба с баския и всякакъв друг тероризъм през 1982 година. Подразделението е в състав около 50 души.

Полицейското антитерористично подразделение се нарича GEO. Личният му състав наброява около 75 души.

Армейските сили за специални операции включват три диверсионно-разузнавателни батальона. Те могат да изпълняват целият спектър от специални операции съгласно стандартите на НАТО, който включва и антитерористични действия. Антитерористичните операции извън страната могат да бъдат подкрепяни от една бригада и два полка на "испанския Легион", и от по една въздушно-десантна и въздушно-преносима бригада.

Белгия

В състава на СВ функционират три роти за специални операции, една от които е предназначена основно за антитерористични операции. Полицията разполага със своя антитерористична група, наречена ESI (Esquadron d Intervention Speciale) - бившата група "Диана". Въздушно-десантният полк "Пара-командо" също може да се използва в по-мащабни антитерористични операции. През 1964 г. един батальон от полка извършва операция "Червен дракон" в Конго, чието съдържание е освобождаване и евакуиране на над 500 белгийски граждани от гр. Стенливил, Конго (Заир). В тази операция парашутистите дават само 3 убити и 10 ранени. Във военно време полкът осигурява бойните действия на обединените въоръжени сили (ОВС) на НАТО чрез разузнавателни действия в тила на противника.

В състава на СВ на страната функционира една рота, наречена "Рейнджър" с предназначение антитероризъм, плюс диверсионно-разузнавателни задачи. числеността й е около 80 души.

През 1996 г. в страната е сформирано армейско командване за специални операции "Рейнджър", отговарящо за въздушно-десантни, разузнавателно-диверсионни и антитерористични операции. На негово подчинение са един до три батальона "Рейнджър", една рота, учебен парашутен взвод, плюс два отделни взвода от ВМС.

През 1999 г. във връзка с приемането на страната за член на НАТО полското специализирано антитерористично подразделение "ГРОМ" (поделение 2305) е преподчинено от МВР, към което е до онзи момент, на министерството на отбраната. “ГРОМ” (Група за оперативно маневрено реагиране) е реформирано по натовски стандарти и по мнение на специалисти наподобява в много отношения американската "Делта" Пак според специалисти "ГРОМ" е най-доброто от аналогичните подразделения в новите страни-членки на НАТО. Личният му състав наброява около 300 души, а основните му задачи включват унищожаване на терористи и освобождаване на заложници, евакуационни операции, охрана на ВИП-личности и стратегически обекти. През 2003 г командоси от “ГРОМ” вземат активно участие в боевете за иракския пристанищен град Ум-Каср.

Също така към полицията в гр. Люблин от 1997 г. функционира специално подразделение, наречено S.S.V.

Холандия

С основно предназначение антитероризъм е специална щурмова група, наречена ВВЕ от състава на ВМС. Състои се от два взвода - десантчици и морски пехотинци. Всеки един от тях има по 33 души. При акция отрядът се осигурява от специална полицейска част.

Името на ВВЕ нашумява през 1977 г. Тогава група молукски терористи (молукците народностна група в Индонезия) взема заложници влака от Ротердам за Грьонинген и иска холандското правителство да окаже натиск върху Индонезия да признае независимостта на родината им.

Още в началото на инцидента е задействана ВВЕ. Командосите усилено събират сведения и уточняват подробностите по действията си. Няколко пъти дори влизат вътре като носачи на продоволствие за пътниците. Това им дава възможност да видят лично обстановката във влака, въоръжението и екипировката на терористите. В акцията участват двата взвода. Завземат влака за седем минути. Шестима терористи са пленени, а седем - убити. Загиват и двама заложници.

От 1990 г. в Прага и други по-големи започва градове формиране на специални полицейски части за бързо реагиране с антитерористична насоченост, но предназначени предимно за борба с организираната престъпност.

Страната разполага с многобройни и добре подготвени армейски части и съединения за специални операции. Съгласно нормативните документи и стандартите на НАТО тези съединения трябва да имат възможности за изпълняване на антитерористични операции, макар и това да не е основната им задача. Съединенията са: 6-а бригада "Специални сили", 115-и батальон за дълбоко разузнаване, 4-и разузнавателен батальон, 43-и въздушно-десантен механизиран батальон, 2-и разузнавателен батальон и 7-и разузнавателен батальон.

Силите за специални операции са разгърнати в два разузнавателни батальона и един батальон за бързо реагиране, и трите придадени към по-големи съединения. Понастоящем единият от разузнавателните батальони (34-и) се реорганизира по натовските стандарти и ще бъде способен да изпълнява антитерористични операции. Пълното му бойно сглобяване се очаква да стане до 2008 година.

В армията функционира единствено щаб на подразделение в състава на ВМС с антитерористично предназначение. Самото подразделение се разгръща само при необходимост.

Армейските сили за специални операции наброяват около 7500 души, сведени в 1-и диверсионно-разузнавателен полк, 2-и въздушно-десантен полк, 13-и морски диверсионен полк, 5 отделни батальона, една самостоятелна рота и пр. Основното им предназначение е бойно осигуряване на войските, но много добрата им подготовка дава възможност за използването им и в антитерористични операции.

Основното гръцко антитерористично подразделение е на подчинение към полицията и се нарича ЕКАМ. Базирано е в Атина, но има и отделения в някои от по-големите градове.

В състава на армията като специализирани антитерористични подразделения могат да се използват Специалната парашутно-десантна част, наречена ЕТА, за която е известно, че е действала на територията на бившите югославски републики. В състава на ВМС има подразделение за морски антитерористични действия, наречено MYK. Подготовката на личия му състав се води по програмите на ВМС на САЩ за обучение на морските подразделения за специални операции.

За борба с тероризма за предназначени редица армейски съединения и няколко бригади жандармерия, която по принцип е част от армията, но като самостоятелен вид въоръжени сили. В армията функционира Департамент по развитие на войната със специални методи, който се занимава с теоретични разработки на контратерористичната тактика и стртегия. В състава на армията - 5 бригади (личен състав около 4700 души всяка) и 5 полка. На командването за специални операции са подчинени 4 полка (личен състав по 1200 души всеки).

Основните съединения от силите за борба с тероризма в СВ са две бригади: 1-а бригада “Командос”, базирана в гр. Кайзери с отговорност Югоизточен Анадол. Със същата зона на отговорност и е 2-а бригада “Командос, базирана в околносите на гр. Болу. Двете бригади действат съвместно през 70-те и 80-те години срещу кюрдския тероризъм.

Жандармерията е в състав 100 000 души. Антитерористичните й части и подразделения се състоят от една бригада "Командос", 4 полка и 19 отделни батальона.

Исландия

Тази страна не поддържа редовни въоръжени сили, с отбраната се занимава МВР.

В състава на ВС няма специализирани антитерористични подразделения или сили за специални операции.

В състава на МВР функционира подразделение за борба с тероризма – Специализиран отряд за борба с тероризма (СОБТ). Този отряд обаче може да действа само на българска територия по заповед на министъра на вътрешните работи. През март 2004 г. министърът на отбраната Николай Свинаров оповести идея за създаване в състава на ВС на отряд за борба с тероризма извън територията на България. В състава на СВ на Българската армия функционира Командване за специални операции, на което са подчинени 68-а бригада “Специални сили”, 1-и парашутно-разузнавателен полк и батальон за психологически операции. Към ВМС има също подразделение за специални операции. В задачите на силите за специални операции (ССО) на СВ и ВМС по стандартите на НАТО влизат директните действия, специално разузнаване и съдействие в борбата срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и тероризма.

Тъй като по закон армията не може да изпълнява бойни операции на територията на България в мирно време, такива операции могат да бъдат провеждани само съвместно с органите за вътрешна сигурност и е необходим мандат в съответствие с изискванията на Конституцията на Република България.

При оказване на съдействие ССО могат да изпълняват задачи по разузнаване, следене, охрана на важни обекти и конвоиране.

При участие в антитерористични операции ССО могат да осигуряват охраната на стратегически обекти, да ограничават или изолират застрашения район. Възможностите за нанасяне на директни удари по обекти в труднодостъпни райони могат да се използват за неутрализиране на терористични лагери и бази.

Във ВС на страната има един батальон “командос” и един батальон за разузнавателно-диверсионни операции, всеки от тях в състав две роти. На ротационен принцип всички роти на батальоните вземат участие в международни многонационални военни формирования, но нямат официално назначение за борба с тероризма.

Естония

Страната не разполага с професионално подготвени подразделения за борба с тероризма в състава на ВС.

В състава на ВС има два въздушнодесантни батальона, които са предназначени основно за изпълнението на чисто военни задачи. Подразделение от словенските сили за специални операции изпълнява мисия в многонационалните сили в Афганистан.

Словакия

ВС разполагат с бригада специални сили и разузнавателен батальон с много добра подготовка за разузнавателно-диверсионни операции.

Анализът показва, че повече от половината от държавите-членки на НАТО имат под една или друга форма антитерористични подразделения в състава на въоръжените си сили. В някои случаи специалните армейски подразделения могат, благодарение на подготовката си да изпълняват успешно антитерористични задачи, макар и да не са предназначени основно за тази цел. Вижда се, че в армиите на страните-членки на Алианса подразделенията за борба с тероризма обикновено са в състава на формирования или командвания за специални операции с основни или допълнителни задачи по специално разузнаване и директни действия. С най-големи оперативни възможности са антитерористичните подразделения и формирования в най-големите армии от тези държави, които също се явяват и основни мишени на международния тероризъм – САЩ, Великобритания, Турция, Франция, Италия, Испания и др. Немалка част от тях имат по две или повече формирования за борба с тероризма - на подчинение към МВР или полицията, в състава на армията или жандармерията. Добавянето на антитерористични задачи към оперативните възможности на военни подразделения е обусловено от стремежа на държавите за пълноценно използване на ресурсите на ВС в мирно време. В по-голямата част от държавите-членки на НАТО въпреки известно съкращаване на военни бюджети и личен състав на някои родове войски и видове ВС, се наблюдава тенденция за увеличаване на финансирането и усъвършенстване на подготовката на специализираните подразделения за борба с тероризма.

Литература:

Пламен Василев