Съвременният тероризъм постоянно еволюира в развитието на своите тактики, методи на действие и мащаб на поставените цели. Докато преди едно-две десетилетия целта на терористите беше завоюване на обществени симпатии, а жертвите при терористичен акт се изчерпваха в повечето случаи с един-двама души, то в последните години целите терористичните организации станаха наистина глобални в глобализиращия се свят: те искат постигането на "паралелна власт" над умовете и сърцата на хората, преразпределение на световните ресурси и унищожаване на западните ценности и политическа система. Терористичната тактика се променя и вече е насочена към масови кръвопролития, все повече жертви и все по-голям обществен отзвук.

Една от основните насоки за повишаване ефективността на борбата с тероризма е създаване и развиване на нови по-успешни форми, методи и тактики. Тяхното усъвършенстване може да се извърши чрез анализиране и обобщаване на положителните и отрицателните страни на досешния опит в тази област. България изостава и в двете основни области на борбата с тероризма: първо, нейното институционализиране чрез нормативни и доктринални документи – закони, стратегии, концепции, доктрини, устави на въоръжените сили и други поднормативни актове; на второ място не се използва обобщаването и анализирането на чуждия опит в борбата с тероризма, и прилагането на изводите от този опит в практиката.

Проучването на стратегиите и концепциите на част от международните правителствени организации и държавите в областта на борбата с тероризма позволява да се дефинират и основните форми на борба с тероризма, класифицирането им по ефективност и по използване от няколко държави и международните правителствени организации ООН, Европейски съюз (ЕС) и НАТО.

През периода 1963-1999 година ООН гласува и приема 12 универсални конвенции и редица други резолюции, протоколи и други нормативни актове, регламентиращи международно-правната рамка на борбата с тероризма.

Тези документи изпълняват следните специфични функции:

• Дават определение за терористични действия и приравняват към терористичен акт определени деяния (като отвличане на самолети и всякакви други действия, нарушаващи безопасността на полетите на гражданската авиация;

• Изискват държавите-членки да криминализират терористичните действия;

• Регламентират правна основа за държавна юрисдикция и отговорност по отношение на извършени терористични актове;

• Създават задължения на страните-членки да не дават убежище и да екстрадират издирвани терористи.

На 14 септември 1963 г в Токио е подписана първата международната конвенция "За престъпления и други незаконни действия, извършени на борда на самолети от гражданската авиация". През 1970 г. е подписана Хагската конвенция за борба с незаконните превземания на пътнически самолети. Следващият нормативен документ на ООН е монреалската конвенция за борба с незаконните действия, нарушаващи безопасността на гражданската авиация от 23 септември 1971 година.

На 17 декември 1979 г държавите, представени в Общото събрание приемат Международната конвенция за борба със задържането на заложници. През 1980 г са приети две конвенции и два протокола. Това са Конвенцията за физическа защита на ядрените материали; Конвенцията за борба с незаконните действия, насочени против безопасността на мореплаването; Протокол за борба с незаконните и насилствени действия в аерогарите, обслужващи международната гражданска авиация, допълващ Конвенцията за борба с незаконните действия, насочени против безопасността на гражданската авиация; и Протокол за борба с незаконните действия, насочени против безопасността на стационарни платформи, разположени в континенталния шелф.

През 1991 г. е подписана Конвенцията за маркиране на пластични взривни вещества с цел откриването им.

С резолюция 49/60 на Общото събрание от 9 декември 1994 г е утвърдена Декларация за мерки за ликвидиране на международния тероризъм. На 17 декември 1996 г. с резолюция 51/210 на Общото събрание е утвърдена Декларация, допълваща декларацията за мерките за ликвидиране на международния тероризъм от 1994 година.

На 16 декември 1997 г с резолюция 52/164 на Общото събрание на ООН е приета Международна конвенция за борба с бомбените атентати, а на 9 декември 1999 г е приета Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма.

Непосредствено след 11 септември 2001 г са приети три резолюции на Съвета за сигурност на ООН. На 12 септември е приета резолюция 1368, на 28 септември - резолюция 1373, а на 12 ноември - резолюция 1377.

С резолюция 1373 се учредява Контратерористичен комитет (КТК) на ООН, в състава на който влизат 15-те страни членки на Съвета за сигурност. КТК осъществява контрол по прилагането на клаузите на резолюция 1373 и подпомага държавите за разширяване на техните възможности в борбата с тероризма.

За предприемане на мерки срещу тероризма през 2002 г е е приете резолюция 1390 на Съвета за сигурност, а през 2003 г – резолюции 1455 и 1456.

На 6 март 2004 г на специално съвещание на Контратерористичния комитет e приета Виенската декларация, в която се изразява решимост за продължаване на работата на КТК на ООН във връзка с усъвършенстването на сътрудничеството в борбата срещу тероризма между държавите и повишаване на ефективността на предприеманите за противодействието на тероризма усилия.

Европейският съюз също приема редица международно-правни документи за борба с терористичната дейност. На 27 януари 1977 г в Страсбург Съвета на Европа приема Европейска конвенция за борба с тероризма. Концепциите и политиката на ЕС за борба с тероризма са изразени в редица нормативни документи, по-важните от които са:

• Препоръка 941 от 1982 г на Комитета на министрите за защита на демокрацията от тероризма в Европа;

• Резолюция 863 от 1986 г от 1986 г за европейския отговор на международния тероризъм;

• Резолюция 1132 от 1997 г на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по въпросите за укрепване на демократичната система в Европа и сътрудничеството в борбата срещу тероризма;

• Резолюция 1258 от 2001 г за демокрациите, изправени пред заплахата от тероризма, и др.

Тези нормативни актове имат значение на първо място в дефинирането на тероризма като престъпление, на второ място полагат основата на комплекс от мерки за международно сътрудничество в тази област. Третата им функция се изразява в изработване на теоретична основа и разработване на систематизирани концепции и стратегии за борба с тероризма, и препоръчване на мерки от антитерористичен характер за страните-участнички.

След 11 септември 2001 г нормативно-правната дейност на ЕС се активизира. На 21 септември 2001 г е свикана извънредна сесия на Европейския съвет, вследствие на която е приет план за действие и е дефинирана политиката на ЕС за борба срещу международния тероризъм.

На първо място в плана е засилването на полицейското и съдебно сътрудничество. На второ място Европейският съвет призовава всички съществуващи международни конвенции да бъдат стриктно изпълнявани. Също така ЕС се присъединява към предложението на Индия да бъде изработена съвместно с ООН универсална конвенция срещу международния тероризъм. На трето място в плана на Европейския съвет е борбата с финансирането и източниците на финансовите средства на тероризма. Европейският съвет оказва съдействие в тази насока чрез Съвета на правосъдието и вътрешните работи, а също и чрез допълване на Директивата за пране на пари.

Антитерористичната политика на ЕС е базирана на следните действия:

1. Европейската комисия инициира създаването на служба за финансово разузнаване за разкриване на движенията на терористичните финансови средства. През ноември 2001 г Съвета на министрите излиза с решение за актуализиране и допълване на Европейската директива за пране на пари. През декември с. г. ЕС публикува списък от терористични организации, чиите средства да бъдат проследявани. Европейският парламент блокира 18.7 млн евро на палестинската автономия. Европейските страни замразяват общо 35 млн долара терористични авоари.

2. В областта на правосъдието и вътрешните работи ЕС възприема общоевропейският арест при издаване на прокурорско или съдебно разпореждане в коя и да е страна от съюза.

3. В областта на външните работи и политиката за сигурност ЕС набляга на програмите за финансова помощ за страни, потенциален източник на тероризъм. Съюзът е основен донор във въстановяването на Афганистан, като за тази цел са отпуснати над 1 млрд. евро. Подобни помощи се отпускат също за Пакистан и Ливан.

С рамковото решение за борба с тероризма на Европейския съвет от 13 юни 2002 г е дефинирано понятието терористична група и са изброени мерките, които страните-членки трябва да предприемат за предотвратяване и пресичане на терористични дейности и актове, както и за преследване на извършителите.

На 18 декември 2001 г министрите на отбраната на страните-членки на НАТО поставят задача на военното ръководство на организацията да изготви военна концепция за отбрана срещу тероризма, която да бъде създадена въз основа на политическа рамка, дефинирана от Северно-Атлантическия съвет. Концепцията е одобрена от държавните и правителстваните глави на страните-членки на срещата им в Прага през ноември 2002 година.

Концепцията предвижда четири различни основни роли за военни операции срещу тероризма:

1. Антитерористични мерки и действия, които според Концепцията на НАТО означават превантивни, отбранителни и охранителни мероприятия.

2. Следкризисен мениджмънт и процедури за неутрализиране и редуциране на последствията от терористичен акт.

3. Контратерористични операции и действия, което съгласно Концепцията означава офанзивни операции срещу терористични мрежи, организации и групи.

4. Военно сътрудничество в областта на всички изброени мерки, процедури, мероприятия и действия.

На първо място в Концепцията стои физическата защита на личния състав на въоръжените сили и населението от терористични действия. Във въоръжените сили на страните-членки на НАТО командирите носят отговорност за постигане на баланс между риска, произлизащ от изпълнението на задачите и сигурността на личния състав.

Антитерористичните мерки, предвидени като първия елемент в Концепцията, представляват отбранителни мероприятия, провеждани за намаляване на уязвимостта на личния състав, инфраструктурата и населението спрямо евентуален терористичен акт. Тук ролята на НАТО е да подпомага правителствата на страните-членки при отправяне на искане. За антитерористичните мерки най-важно е своевременното и точно разузнаване. Антитерористичните действия могат да включват:

• Споделяне на разузнавателна информация;

• Стандартизиране на системите за ранно предупреждение и отбранителните мерки на страните-членки;

• Подпомагане на държава, желаеща да изтегли свои граждани или военни сили от район с повишена опасност от терористични действия.

Следкризисният мениджмънт означава мерки за намаляване на разрушителния и деструктивен ефект от терористични действия.

Контратерористичните операции представляват офанзивни военни действия, предназначени да отслабят терористичните действия, организации и възможности за действия. Това представляват съвместни операции, изпълнявани от специално подготвени подразделения. Съставна част на контратерористичните операции са психологическите и информационните операции.

Военното сътрудничество е четвъртата точка в Концепцията. Съгласно тази точка освен с военни действия, срещу тероризма трябва да се противодейства и с други мерки: нормативно-правни; икономически; социални; информационни; дипломатически и др. Набляга се на принципа, че в страните-членки на НАТО трябва да изработят и приемат нормативна база за съвместни действия срещу тероризма между държавните институции като полиция, граничните служби, митници, финансово и вънрешно министерство, разузнавателни служби и служби за сигурност - всички те трябва да действат съвместно с въоръжените сили.

На 22 ноември 2002 г в Прага НАТО приема и План за партньорски действия срещу тероризма. В него е изразена решимостта на страните-членки за борба с тероризма, целите, които страните си поставят, механизмите, по които ще бъде осъществявано взаимодействието и сътрудничеството между тях. Осъществяването на този план е свързано с изпълняването на редица процедури по усъвършенстване на способностите на държавите за противодействие на тероризма в различни аспекти.

Най-всеобхватните и широкомащабни мерки за борба с тероризма, особено през последните 3 години, предприемат САЩ. Институционализирането на антитерористичната дейност на САЩ започва през 1986 г, когато на пряко подчинение на директора на ЦРУ е създаден Антитерористичен център предимно с информационни, аналитични и координационни функции. През 1995 г и 1998 г президентът Бил Клинтън издава две президентски директиви, които дефинират понятието тероризъм, стават база за държавната политика за борба с тероризма и определят задачите и правомощията на държавните институции в тази борба. С тези директиви съветът за национална сигурност (СНС) е натоварен с координацията на американската политика срещу тероризма, а директорът на ЦРУ е предвиден да изпълнява функциите на координатор в рамките на разузнавателната общност. На 7 февруари 1997 г Федералната агенция за овладяване на кризи издава федерален план за кризисен мениджмънт, в който са включени процедури, мерки и действия в случай на терористичен акт.

Дейността на американското правителство в областта на противодействието на тероризма се активизира рязко след терористичните актове в Ню-Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. Мероприятията за борба с тероризма могат да се разделят на няколко групи: на първо място създаване на законова и нормативна база за борба с тероризма; на второ място анализиране на причините, довели до 11 септември и формулиране на изводи за недопускане на подобни терористични актове в бъдеще; след това формулиране и приемане на основни принципи, визии, национални концепции, планове и стратегии за борба с тероризма; по-нататък мерки за превенция и обща профилактика, които включват организационни и оперативни действия за предотвратяване на терористични актове на територията на страната или срещу американски граждани в чужбина.

В областта на законодателството след 11 септември 2001 г са приети над 130 закона и други нормативни и поднормативни актове на законодателната власт и изпълнителната власт. Някои от тях са:

• Решение на Конгреса на САЩ от 18 септември 2001 г за разрешаване използване на военна сила срещу извършителите на терористичните акции срещу САЩ.

• На 24 октомври 2001 г е приет така нареченият "Патриотичен акт" - Законът за укрепване на вътрешната сигурност срещу тероризма. Целта на закона е да възпира и наказва терористични актове на територията на САЩ и във всяка точка на света, също така да увеличи възможностите за прилагане на наказателно-административни мерки, за разследване на престъпления и др.

• На 14 май 2002 г е приет Закона за укрепване на граничния и визовия контрол.

Освен развитието и усъвършенстването на правната база за противодействие на тероризма САЩ извършват анализиране на грешките на държавните институции, довели до 11 септември 2001 г, извеждането на поуките от тях и формулирането на изводи за недопускането им в бъдеще и за систематизиране на полаганите усилия за борба с тероризма. На 27 ноември 2002 г Конгресът и президентът гласуват закон за създаване на комисия, която да осъществи пълно разследване на причините за допускането на 11 септември. През юли 2004 г комисията публикува своя доклад, в който са разкрити много грешки и слабости на държавните институции, като основната от тях е липсата на координация и взаимодействие между тях. Въз основа на изводите се предприемат следващите политически и оперативни действия за реорганизация на системата за национална сигурност.

Основните политически принципи по отношение на тероризма, формулирани от Контратерористичната служба на Държавния департамент на САЩ са:

Първо, да не се правят отстъпки на терористи и да не скючват споразумения с тях;

Второ, терористите да се предават на правосъдието;

Трето, изолиране и оказване на натиск върху държави, финансиращи тероризма, за да бъдат принудени да прекратят тази своя политика; и

Четвърто, подпомагане на контратерористичните възможности на държавите, сътрудничещи си със САЩ в областта на борбата с тероризма.

Значителна част от концепциите и стратегиите са посветени на вътрешната сигурност (Homeland security). Администрацията на президента Буш разработва и на 16 юли 2002 г. обнародва национална стратегия за вътрешна сигурност, основана върху шест ключови фактора за сигурност: разузнаване и ранно предупреждение; граничен контрол и транспортна сигурност; защита на ключовата национална инфраструктура; мерки за намаляване на последствия от евентуални природни бедствия и аварии; готовност за овладяване на кризи. На базата на тази стратегия и по поръчка на президента Буш през декември 2004 г Министерството на вътрешната сигурност изработи Национален план за действия при кризи (National Response Plan). Той представлява рамка, в която трябва да координират действията си всички институции, отговорни за ликвидирането на последствията от кризи от различен характер на територията на страната. В него са изложени процедурите, действията и методиките за координация между властите (федерални, щатски, общински) за превенция на терористични актове, подготовка за противодействане на такива, за ликвидиране на последствията от природни бедствия, промишлени аварии, подготовка и изработване на методика за действия в условия и за разрешаване на кризи.

На 14 февруари 2003 г Съветът за национална сигурност публикува Стратегията на САЩ за борба с международния тероризъм. Тази стратегия е изработена от ведомствата и институциите, имащи отношение към защитата на националната сигурност, под егидата на Съвета за национална сигурност и ЦРУ. В този нормативен документ пише, че дейността на САЩ в борбата срещу тероризма се базира на четири основни принципа. Първият и най-важен от тях е защитата на САЩ, техните граждани и интереси чрез идентифициране и неутрализиране на потенциалните заплахи във всяка точка на света и възможно най-рано.

Вторият принцип е, че САЩ заедно със съюзниците си трябва да се стремят да унищожават глобалните терористични организации като Ал-Кайда чрез атаки върху техните бази, лидери, командни, контролни и комуникационни структури, унищожаване на материалните им запаси и конфискуване на финансовите им средства.

Третият принцип се състои в убеждаване или оказване на натиск върху всички държави да отказват подкрепа и предоставяне на убежище на терористи на своя територия, и да поемат отговорност за действията срещу международния тероризъм на собствената си територия съобразно резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН и другите конвенции на световната организация.

Четвъртият принцип се изразява в стремеж към разрешаване на основните политически, социални, религиозни конфликти, благодарение на които международния тероризъм набира поддръжка.

В изпълнение на тези принципи САЩ възприемат доктрината за така наречените "превантивни военни действия" срещу тероризма във всяка точка на света, където е необходимо.

Американската администрация започва серия от организационно-административни действия за осигуряване на координация и взаимодействие между различните държавни органи. В този аспект се изпълняват широк спектър от мероприятия. На първо място стои формирането на Службата за вътрешна сигурност на САЩ (Office of Homeland Security - ОHS) през октомври 2001 г, а от януари 2003 службата е със статут на министерство. То обединява под шапката си дейността на 22 различни агенции с правомощия в областта на вътрешната сигурност.

На 16 януари 1997 г с постановление на правителството №45 е учредена Междуведомствена антитерористична комисия, с функции на главен координиращ орган в борбата срещу тероризма. За неин началник е назначен шефът на Федералната служба за сигурност (ФСБ).

На 25 юли 1998 г в Русия е приет федералният закон N 130-ФЗ "За борба с тероризма". Той изпълнява голям брой от функции, отнасящи се до:

• даването на определения за тероризъм, антитерористични действия и операции;

• формулиране на принципите за борба с тероризма на Руската федерация;

• определяне на органите и институциите, вземащи пряко и косвено участие в борбата срещу тероризма, реда и начините за взаимодейснвие и координация между тях;

• ръководството, планирането и провеждането на контратерористични операции;

• воденето на преговори с терористи; и пр.

Съгласно клаузите на закона с постановление на руското правителство от 6 ноември 1998 г Междуведомствената антитерористична комисия се преобразува във Федерална антитерористична комисия в състав членовете на силовите министерства и ведомства, и начело с премиер-министъра. Основна задача на комисията е да изработва насоките на държавната политика в областта на борбата с тероризма; да прави препоръки, предназначени за повишаване на ефективността на действията по изясняване и отстраняване на причините и условията, способстващи възникването на тероризма; да осъществява събиране и анализ на информация за състоянието и тенденциите на терористичната дейност на територията и насочена срещу РФ; координира дейстията на федералните институции на изпълнителната власт в осъществяването на борбата с тероризма; и др. В състава на комисията функционират постоянно действащи специализиране работни групи, изпълняващи специфични функции и отговарящи за различни мерки: по организация на взаимодействието и координацията между специалните подразделения на МВР, МО, ФСБ, СВР и другите ведомства; по противодействието срещу ядрения тероризъм; по противодействието срещу въздушния тероризъм; и др.

Съгласно клаузите на закона част от принципите за борба с тероризма на РФ са следните:

1. Законност, водене на борбата с тероризма само със законни средства.

2. Приоритет на формите за превенция на тероризма.

3. Неизбежност на наказанията за осъществяване на терористична дейност.

4. Комплексно използване на профилактични правни, политически, социално-икономически и пропагандни мерки.

5. Минимални отстъпки спрямо терористите; и др.

Най-широки правомощия в областта на борбата с тероризма в Русия има Федералната служба за сигурност (ФСБ). На второ място с относително по-малко функции са Службата за външно разузнаване и Министерството на отбраната. Министерството на извънредните ситуации има функции подобни на нашата Гражданска защита, като в тази област те са насочени към ликвидиране на последствията от терористичните актове. Донякъде занижена е ролята на Министерството на вътрешните работи (МВР) - на него са отредени спомагателни функции в областта на борбата с тероризма.

През ноември 2004 г в руския парламент е внесен законопроект за промени в сегашния закон за борба с тероризма. Тези промени включват определяне на отговорността по борбата с тероризма; също така се повишава ролята на въоръжените сили и Министерството на отбраната в борбата срещу тероризма, както и са дефинирани редът и условията за взаимодействие между въоръжените сили и останалите държавни ведомства.

Република България предприема редица мерки за противодействие на тероризма, изразени в редица нормативно-правни документи и в областта на международното сътрудничество.

България подкрепи решението на Северноатлантическия съвет от 4 октомври 2001 г. и се присъедини към Плана за действие на Европейския съюз от 21 септември 2001 г., както и към Декларациите на Европейската конференция на ниво министри (Брюксел) и на Срещата на най-високо равнище (Варшава) за борба с тероризма.

В изпълнение на резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН спешно е разработен и приет национален “План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България”.

В него са набелязани за предприемане следните мерки:

• Предотвратяване и пресичане на финансирането на терористични действия, като компетентните органи актуализират списъците на терористични организации, които могат да извършат такива действия на и от територията на Република България; финансовото разузнаване е обособено в самостоятелна администрация – Агенция към министъра на финансите; и др.

• Законодателни мерки за преследване и наказване на финансирането на терористични действия.

• Мерки по замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции на терористични организации.

• Мерки по отказ на представяне на убежище на терористи и предотвратяване на дейности на терористи на територията на Република България; и др.

През февруари 2003 г. е приет Закон за мерките срещу финансирането на тероризма. Това е основния правно-нормативен акт на Р България за борба с тероризма.

Република България е ратифицирала и основните международноправни актове в областта на екстрадицията и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси:

• Европейска конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г. и бр. 9 от 27.01.1995 г.);

• Допълнителен протокол и Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 9 от 27.01.1995 г.);

• Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г.);

• Конвенция за трансфер на осъдени лица (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г)

На 12 септември 2001 г. 39-то Народно събрание прие декларация, в която осъжда терористичните актове в САЩ от 11 септември 2001 година.

На 21 септември 2001 г. 39-то Народно събрание прие нова декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, в която изразява готовност за отдаване на най-голям приоритет на борбата с тероризма

На 13 ноември 2001 г. Народното събрание на Р България прие закон за ратифицирането на Международна конвенция за борба срещу бомбения тероризъм.

На 12 декември 2001 година с постановление № 277 на Министерския съвет "За изпълнение от Република България на Резолюция 1373 /2001/ на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември 2001 г.", в което се дефинират мерките за противодействие на финансирането или подпомагането под каквато и да било форма на тероризма.

България е страна по 13 международни конвенции в областта на борбата с тероризма, част от които са:

• Конвенция за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, подписана в Токио на 14.09.1963 година.

• Конвенция относно безопасността на персонала на Организацията на обединените нации и на асоциирания персонал, 09.12.1994 година.

• Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.

• Международна конвенция за борба с финансирането на тероризма.

• Международна конвенция за борба с бомбения тероризъм.

• Конвенция за физическа защита на ядрения материал.

• Международна конвенция срещу вземането на заложници.

• Конвенция за борба с незаконното завладяване на самолети.

• Конвенция за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване.

Практическото прилагане на стратегиите и концепциите става с различни действия и под различни форми, които имат различна ефективност.

Понятието "форма на борба с тероризма" може да се дефинира по следния начин: "концептуално дефинирана или нормативно-правно регламентирана методика на действия или серия от систематични мероприятия за превенция, предотвратяване, пресичане, отговор или ликвидиране на последствията от терористичен акт.

Концептуалните форми за борба с тероризма могат да се подразделят по множество характеристики и видове. Според характера на използваните сили и средства, и методите на противодействие експертите дефинират две основни концептуални форми на противодействие срещу тероризма. Това са общопревантивната и офанзивната форма на борба с тероризма.

Основната форма за възпиране на терористичната дейност и намаляване на вероятността от допускане на тежък терористиче акт е общопревантивната форма за борба с тероризма. Тя включва следните мероприятия, действия, видове и методи или различни варианти на съчетание между тях:

• Пасивни видове на противодействие. Състоят се от използване на физическа охрана и технически средства за защита на обекти и лица от терористични актове.

• Нормативно-правни мерки за създаване на законова база за борба с тероризма.

• Създаване на концептуална база, стратегии, планове и доктрини за борба с тероризма, в т. ч. по пътя на сътрудничеството между държавни и неправителствени организации, мозъчни тръстове, научно-изследователски институти, висши училища.

• Събиране на точна и навременна разузнавателна информация за дейността, намеренията и състава на терористичните организации, действащи на собствена територия с помощта на агентура, технически средства, контрол и проверка на комуникациите и кореспонденцията.

• Оперативни мерки, включващи следните действия:

• Мерки за подобряване дейността на държавните институции за недопускане на терористична активност на собствена територия;

• Оперативни действия на държавните органи за пресичане и предотвратяване на терористичните актове и действия на националната територия;

• Оперативни действия за пресичане на финансирането на терористични организациии и конфискуването на техни финансови средства.

• Международно сътрудничество и обмен на информация между разузнавателните служби в областта на борбата с тероризма.

• Политически, икономически и социални мерки, насочени към ликвидиране на основите на тероризма като бедност, социално неравенство, липса на достъп до образование и др.

• Водене на информационно-пропагандна война срещу тероризма.

Изброените форми, методи и мерки не изчерпват темата за общопревантивните действия в борбата с тероризма, но хвърлят светлина върху мероприятията, които могат да използват държавите, решени най-малко да не подкрепят под никаква форма международния тероризъм. Посочените форми на действия на държавните институции обаче са по-скоро необходимо, но недостатъчно условие за постигане на успешен краен резултат, тъй като терористичната дейност, независимо дали е осъществявана на територията на страната или извън нея, се характеризира с конспиративност, използване на специфични тактики и форми на насилие, и се провежда от позиции, създадени преди всичко "вътре" в нашето общество. Спецификата на тероризма изисква непосредствено съприкосновение между силите, противодействащи на терористичната дейност, и силите на терористичните организации и групи по причина, че съвременният тероризъм има претенции за преразпределение на световните ресурси, неговата идеология отрича съвременната демократична световна система, има претенции за постигане на "паралелна власт" сред международната общественост и желае постигането на световно господство. Всичко това очертава предприемането единствено на общопревантивни мерки в борбата срещу тероризма като недостатъчно даже за постигането на паритет в противодействието на терористичната дейност.

По тази причина като втора основна форма за противодействие на тероризма може да се определи офанзивната форма, която се изразява чрез следните основни действия, мерки и мероприятия:

• Разширяване на правомощията на държавните институции по отношение на борбата с тероризма и повишаване на координацията и взаимодействието между тях.

• Създаване на централизирани органи и институции за борба с тероризма, подчинени пряко на или в рамките на изпълнителната власт.

• Всестранно ресурсно осигуряване на борбата с тероризма.

• Активизиране дейността на разузнавателните служби и на агентурно-оперативните им мерки по отношение на терористични организации, действия и лица извън националната територия.

• Повишаване на щатния състав на специализираните служби и тактически подразделения за борба с тероризма и разширяване на техните правомощия по издирване и залавяне на терористи, пресичане на терористични действия и нанасяне на удари по терористични лидери и организации във всяка точка на света.

• Законово регламентиране на атаките по терористични организации с военни сили и средства и ликвидиране на терористи и техни лидери във всяка точка на света.

• Политическо и дипломатическо осигуряване на анти- и контратерористични операции извън националната тероитория чрез сключването на двустранни и многостранни споразумения, коалиции и съюзи.

• Активизиране на международното сътрудничество по отношение на на борбата с тероризма по пътя на повишаване на взаимодействието в областта на правните норми, разузнавателните и полицейските служби, воденето на съвместни военни операции и мащабни военни действия.

• Отказ от водене на преговори с терористични организации и терористи; и пр.

Анализът на концепциите, визиите и стратегиите на изброените международни правителствени организации и държави дават представа за дейността им по противодействие на тероризма и ефективността на тази тяхна дейност. Анализът показва, че съществува разграничение между концепциите, теорията и практическите действия по борбата с тероризма, което за държавите и ораганизациите може условно да се подраздели на няколко основни групи. Разграничението между тези групи обаче е малко условно и в някои отношения може да бъде доста размито.

Изброените международни правителствени организации и държави могат да бъдат класифицирани по своите своите концептуални схващания, използвани форми и степен на ангажираност в борбата срещу тероризма.

На първо място могат да бъдат класифицирани международни организации и държави, като например ООН, които наблягат предимно на изработване и дефиниране на правна рамка за борба за борба с тероризма. ООН обаче няма необходимите правомощия, за да наложи изпълнението на своите резолюции и конвенции, нито да санкционира нарушителите, така че по отношение на практическото им прилагане съществува известно съмнение.

На второ място могат да бъдат поставени организации и държави, които обръщат внимание както на укрепване на правната рамка за борба с тероризма, така и на международното сътрудничество, взаимодействието между разузнавателните служби и действат балансирано чрез активните действия за пресичане на терористичните дейности на своя тероритория, а от друга страна предприемат сериозни мерки в областта на охраната и пасивните мерки за защита. В тази група влизат Европейският съюз и повечето големи европейски държави - Франция, Германия, Испания, Италия и пр.

На трето място могат да бъдат поставени държавите, които имат непримиримо отношение към тероризма, водят активна политика на международно сътрудничество, предприемат активни мероприятия за събиране на информация за терористични организации, нанасяне на удари по терористични лидери и групировки, използване на военни операции за унищожаване на терористични организации извън своята територия и във всяка точка на света. Тук влизат САЩ, Израел, Турция, Великобритания, Русия и др.

На четвърто място могат да бъдат поставени държавите, които явно или прикрито осигуряват бази на терористични организации, държави, които подкрепят финансово тероризма, такива, които не изпълняват международните споразумения по отношение на тероризма или страни, които нямат необходимите ресурси, или не желаят открито да се противопоставят на тероризма. За такива се смятат днес от Държавния департамент на САЩ държави като Иран, Сирия и Судан.

Отделно може да бъде разгледана позицията и концепцията за борба с тероризма на НАТО. Тази организация като военен съюз има избистрена концепция за борба с тероризма, която е оперативно работеща и може да бъде практически осъществена. Северноатлантическият съюз обаче е колективна организация, в която решенията за действия се вземат с консенсус. НАТО участва в борбата срещу тероризма в областта на международното сътрудничество, също така в по първа и втора точка на своята концепция предимно с превантивни и охранителни операции, мерки и действия за възпиране. Алиансът е способен да окаже ефективна помощ и в рамките на т. 4 от концепцията си за борба с тероризма - следкризисният мениджмънт. Понастоящем НАТО не извършва активни контратерористични действия съгласно т. 3 от концепцията.

Мястото на България в тази класификация е трудно да се определи с точност, тъй като българските държавни институции вземат предимно частични мерки в областта на областта на общопревантивните действия в борбата срещу тероризма. Това са действия основно по отношение на мерки срещу финансирането на тероризма. Предприемат се и действия в областта на международното сътрудничество и донякъде в обмена на информация и сътрудничеството между разузнавателните служби. Тези действия обаче имат по-скоро епизодичен, а не систематичен характер. Освен това не се изпълняват всички точки на приетия План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на Р България, в който например е предвидено приемането на Закон за борба с тероризма, промени в Наказателния кодекс, учредяване на постоянно действащ национален център за управление при кризи и др. В контекста на предприетите мерки срещу тероризма Р България се намира между групата на Европейския съюз, и декларативната и нормативно-правна дейност на ООН.

В областта на оперативно-превантивните мерки дейността на Р България не е достатъчно ефективна. Така например разузнавателните ни служби не успяха да предвидят нарастването на интензивността и мащабите на партизанската война в Ирак, въпреки че индикации за това имаше още през лятото на 2003 г, в т. ч. от международни неправителствени организации, мозъчни тръстове и публикации в пресата. По тази причина и поради липса на информация и вземане на елементарни мерки за охрана и физическа защита срещу терористични заплахи не беше предотвратен и атентата срещу българската база "Индия" в Кербала.

Наред с оперативно-превантивните мероприятия по време на кризата с българските заложници Ивайло Кепов и Георги Лазов през юли 2004 г стана ясно, че българските институции не могат да извършват и ефективен кризисен и следкризисен мениджмънт, а координацията и взаимодействието между държавните институции е трудно.

Съгласно българския закон за Министерството на вътрешните работи същото е основна институция в борбата срещу тероризма на българска територия. МВР действа срещу тероризма най-вече чрез своите национални и специализирани звена Национална служба “Сигурност” (НСС), НСБОП, НС "Жандармерия", НС "Гранична полиция" и Специализираният отряб за борба с тероризма (СОБТ).

Разпределянето на отговорностите между такъв голям брой служби може да доведе до намалена ефективност и резултатност.

Според експерти при противодействие на специализираните сили на МВР при терористичен акт в един и същ момент на територията на България и при участие в него на над 15-20 терористи, взели заложници в обект със средноголеми пространствени размери – сграда с повече от 20-25 стаи по тактически разчети и според анализирането на международния опит антитерористичните подразделения ще бъдат на предела на тактическите си възможности. Вероятността при тежки инциденти те да бъдат бързо и ефективно усилени със специализираните тактически звена за бързи действия на регионалните дирекции на вътрешните работи към момента не е голяма. Констатацията на ръководството на Национална служба "Полиция" е, че е ниско равнището на подготовката на по-голямата част от тези звена и почти напълно липсва екипировка за действие в такива условия. Провежданите тактически занятия с някои от звената показват, че при инциденти със заложници някои от тях могат да загубят над 50 % от състава си, без да изпълнят задачата. Редица инциденти в страната, макар и чисто криминални, показват голямо забавяне в реакцията на специализираните звена, които, съдейки от практиката се задействат рядко.

Анализите на този инциденти с по-големи криминални престъпления сочат, че при крупен терористичен акт или добре подготвени терористични акции в страната съсредоточаването на полицейски сили на местоизвършването им опасно може да оголи други направления и да принуди снемането или отслабването на охраната на редица важни обекти.

Според полковник Георги Узунов, командир на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) в състава на МВР държавните институции в България, в т. ч. правителството и МВР, нямат концепция за използването на специализираните антитерористични подразделения като СОБТ. Освен това ресурсното осигуряване на отряда е недостатъчно, а обобщаването и анализирането на терористични актове и международния опит в борбата срещу тероризма в недостатъчно степен стига до ръководството на СОБТ.

След изчерпване на възможностите на МВР съгласно ЗОВС (чл.68) в борбата срещу тероризма могат да вземат участие подразделения, сили и средства на Българската армия. Армейските части и подразделения могат да изпълняват задачи по:

• Огнева поддръжка, блокиране, обкръжаване и охрана на периметър - тези задачи подлежат на изпълняване от пехотните и механизирани подразделения;

• въздушно разузнаване и наблюдение, нанасяне на авиационни удари, инфилтриране на антитерористични подразделения и евакуация на заложници - изпълнявани от военно-въздушните сили (ВВС);

• Разузнаване, наблюдение, патрулиране, огнева поддръжка, инфилтриране на подразделения и евакуация що се отнася до военноморските сили (ВМС).

• Разузнаване, нанасяне на директни удари и освобождаване на заложници - от подразделения на Силите за специални операции (ССО).

Според експерти и офицери от Командването на силите за специални операции на БА, на този етап в "Инструкцията за взаимодействие с органите на МВР" проблемите по борбата с тероризма не са разгледани в светлината на съвременните реалности, нормативно не е регламентиран въпроса за изпозването на формированията на Силите за специални операции и изобщо подразделения на въоръжените сили съвместно с МВР, когато не е обявен режим на "Извънредно положение", няма изграден единен център за ръководство на силите, участващи в антитерористични операции. Също така на настоящия етап няма изградена постоянно действаща връзка между органите за управление на кризицни ситуации на МВР и МО. Дори и да съществува такова взаимодействие няма нормативно регламентирани ред и условия за задействане на армейски подразделения по линия на МВР. Това се отнася както за Силите за специални операции, така и за видовете въоръжени сили и армията като цяло.

1. Република България няма действаща концепция или стратегия за борба с тероризма.

2. Липсва нормативно-правна база за синхронизиране, координация и взаимодействие между държавните институции в областта на борбата с тероризма.

3. Ресурсите, отделяни отделяни в България за действия по борба с тероризма са недостатъчни.

4. Българските разузнавателни и контраразузнавателни служби имат недостатъчни способности да извършват самостоятелно ефективни превантивни и агентурно-оперативни действия срещу терористични заплахи.

5. Антитерористичната готовност за реагиране на терористични заплахи на българските държавни институции е ниска, способностите за посрещане на кризи с терористичен характер и възможностите на институциите за кризисен и следкризисен мениджмънт са недостатъчни.

6. МВР само не разполага с необходимите сили и ресурси за противодействие на по-мащабни терористични акции и действия на терориторията на страната, без това да отслаби действията на структурните звена в други направления.

За усъвършенстване на антитерористичната готовност на българските държавни институции, на системата за противодействия на тероризма и за постигане на по-висока ефективност в защитните, превантивните и оперативните форми за борба с тероризма е необходимо и могат да бъдат извършени редица мероприятия. Първото и най-важно от тях е приемане на официално държавно решение за степента на приоритет на противодействието срещу тероризма за България. В съответствие с това трябва да бъдат отделени необходимите ресурси, усилията за борба с тероризма трябва да бъдат концептуализирани в обща система, а след това облечени в правна и организационна рамка.

Според анализа на междунардната дейност срещу тероризма и по мнение на редица специалисти до най-оптимална ефективност на борбата с тероризма в България може да се достигне чрез съсредоточаването на държавните усилия в борбата с тероризма в надведомствена институция в рамките на Министерския съвет, директно подчинена на премиер-министъра. Такава институция може да бъде с ранг на агенция или министерство, от типа на Национален антикризисен координационен център, Национален център за борба с тероризма или с друго наименование.

Тази нова антитерористична институция трябва да изпълнява функции като:

• изработване на принципите и провеждане на държавната политика в областта на борбата с тероризма;

• получаване на разузнавателна информация в областта на тероризма, обработването и анализирането й, и изпращането на тази информация в органите, службите и институциите;

• планиране, организация и провеждане на антитерористични и контратерористични операции; и др.

Такава структура може да бъде с различен щатен състав в зависимост от държавната политика и приоритета на борбата с тероризма. Централизираният характер на един национален антитерористичен център в рамките на Министерския съвет ще дава възможност за съсредоточаване на повече ресурси, сили и средства, и ще може да осигури многократно по-бърза реакция от останалите служби и органи на властта. Събирането на цялата информация в един център ще осигури ускореното й обработване, което означава постигане на информационно превъзходство.

Един подобен надведомствен орган за борба с тероризма ще осигури редица предимства най-вече по повишаване на сигурността на Р България, българските граждани и националната инфраструктура по отношение на терористични актове; ще ускори реакцията на държавните институции за предотвратяване и пресичане на терористични действия и при съответното ресурсно осигуряване и подготовка на личния състав ще играе ролята на надежден и ефективен държавен орган за кризисен и следкризисен мениджмънт при ликвидиране на последиците от настъпил терористичен акт.

Постоянно променящата се тактика на терористичните организации, нейният асиметричен характер, неочкаваността и внезапността на действията на терористите изискват противопоставянето на контраасиметрични методи, средства и форми на борба с тероризма, гъвкава стратегия и по-ефективни тактически прийоми. Световният опит показва, че службите за сигурност и държавните институции, отговорни за противодействие на тероризма, обикновено винаги са с минимум една крачка по-назад от терористите, а действията на тези служби и институции нямат превантивен характер, а почти винаги представляват реакция на терористичните актове и действия, и рядко, предимно по изключение са ефективни в разкриването на замисъла на терористите и предотвратяване на терористичните актове в процеса на тяхната подготовка.

За да бъде променена тази неблагоприятна ситуация е необходимо да бъдат извършени редица мероприятия, най-важните от които са:

1. Обобщаване на международния опит в борбата с тероризма от концепциите и стратегиите до тактическите прийоми и формулиране на изводи и поуки от този опит.

2. Определяне степента на приоритет на борбата с тероризма и всестранното ресурсно осигуряване на тази борба.

3. Изграждане на нормативно-правна база за борбата с тероризма

4. Непрекъсната еволюция и усъвършенстване на организационните и оперативните форми за борба с тероризма.

Пламен Василев