|
|
|
|
Лондонските атентати може да са началото на нова кампания на Ал-Кайда
В рамките на по-малко от месец бомбени експлозии разтърсиха пет различни държави
На 7 юли сутринта в Лондон избухват общо четири взрива. Първият от тях експлодира в тунел на метрото към спирката Ливърпул Стрийт в 8.51 ч. Влакът е в движение и в него загиват 7 души. Пет минути по-късно, в 8.56 ч. избухва втори взрив във влак на метрото, движещ се между Кингс Крос и Ръсел Скуеър. Той взема най-много жертви – 21 души. В 9.17 ч. трети взрив убива още 7 души отново във влак на метрото. Последният взрив е в двуетажен автобус близо до площад Тевисток. В него загиват 13 души.
Отначало властите заявяват само, че има проблем в електроснабдяването, но скоро става ясно, че взривовете са резултат от терористични актове. В 10.40 ч. става известно, че най-малко на едно от местопроизшествията са намерени следи от взривно вещество. По последни данни общият брой на загиналите, в т. ч. ранените, починали по-късно възлиза на 54 души, а ранените са около 700. Веднага се появява версията за причастността на Ал-Кайда към атентатите, а малко по-късно неизвестна до момента групировка “Тайна група на Ал-Кайда в Европа” поема отговорност за терористичните атаки. В заявлението си групировката заплашва Италия и Дания, ако не изтеглят войските си от Ирак до 15 август 2005 г. На 9 юли още една групировка поема отговорност за атентатите – “Бригадите Абу Хафс Ал-Масри”, също крило на Ал-Кайда. Същата групировка поема и отговорността за бомбения взрив в Истамбул през ноември 2003 г. След терористичния акт “Бригадите Абу Хафс Ал-Масри” заявяват тогава, че това е първата им акция от цяла серия операции, насочени срещу редица европейски страни, на първо място Италия и други, изпратили войски в Ирак. Групировката носи името на терориста Абу Хафс Ал-Масри, съратник на бен-Ладен, загинал в Афганистан през 2001 г.
Лондонската полиция намира следи от едно и също взривно вещество. Има две версии за състава на взривното вещество. Първата, която излиза и в някои български медии, е че бомбите са направени от свободно продаващи се в аптеките материали – ацетон и перхидрол. Такива бомби могат да се направят, но трудно се използват, понеже са нестабилни и могат да се самовзривят преждевременно. Другата версия гласи, че взривът е направен от военни експлозиви, вероятно тротил или смес от него и други взривни вещества, тъй като тротилът е най-разпространения в света военен експлозив. По последна информация на международни експерти използваните бомби са от първия вид - саморъчно направени от типа “прекис на ацетона”. Бомбите са били с маса 4-5 кг. Силата на взрива е била силно увеличена от затвореното пространство на вагоните и тунелите и повечето от пораженията, понесени от загиналите и пострадалите са вследствие на налягането на взривната вълна.
В британската преса се появявиха съобщения, че четири месеца по-рано испанските разузнавателни служби са предупредили британските власти за възможен терористичен акт, планиран да бъде извършен във Великобритания. Испанците намират в квартира, служеща за скривалище на заподозрени в тероризъм, доказателства за подготовка на терористични актове в редица европейски страни.
На 12 юли британските вестници оповестяват информацията, че бомбите са били носени от терористи-самоубийци. Стават известни и техните имена. Трима от тях са британски граждани от пакистански произход и са живеели в гр. Лидс, графство Западен Йоркшир. Това са Шахзад Танвир, на 22 г., Хасиб Хюсеин, на 19 г. и Сидик Хан, 30-годишен. Четвъртият терорист е емигрант от Ямайка на име Линдзи Джермейн. Живеел е в гр. Ейлсбъри в графство Бекинхемпшир.
На 14 юли полицията установява самоличността на организатора на терористичните актове. Името му не се оповествява, но се смята, че той е 30-годишен, роден във Великобритания в семейството на емигранти от Пакистан. Полицията счита, че терористът е влязъл във Великобритания през юни и е напуснал страната един ден преди терористичните актове. По информация на разузнаването той е свързан с терористични клетки на Ал-Кайда в САЩ и е участвал в организацията и на други терористични актове. За участие в организацията на терористичните актове се издирва още един заподозрян. Името му е Махди Аси ел-Нашир, 33-годишен египтянин, бивш студент по химия от университет в Северна Каролина, а след това учи и в университет в Лидс. Той изчезва от дома си известно време преди експлозиите, поради което властите го подозират в изготвяне на взривните устройства. На 15 юли се появява информация, че Махди ел-Нашар е арестуван в Египет. До момента обаче египетските власти не са го предали на британците.
Точно две седмици след терористичните актове от 7 юли в Лондон нова серия по-леки експлозии избухнаха в три лондонски влака на метрото и един автобус. Този път обаче за щастие нямаше жертви, тъй като експлозивите са били слаби. Един ден по-късно, на 22 юли вечерта друга серия от три експлозии сринаха хотел в египетския курорт Шарм Ел-Шейх. До момента жертвите там се изчисляват на над 80 души. Същия ден вечерта имаше експлозии и в ливанската столица Бейрут. В ранните часове на 24 юли бомбен атентат имаше и в Истанбул. Тези повторни терористични актове в рамките на по-малко от месец означават, че най-вероятно терористите от Ал-Кайда започват нова кампания подобна на тази от октовмри 2002 г. в Индонезия и Филипините. Тогава от 2 до 20 октомври в двете държави избухнаха над шест бомбени експлозии, в т. ч. и на о. Бали, които отнеха над 220 човешки живота. Сега с двете серии атентати в Лондон, последвани от серията в Египет терористите залагат на психологическото въздействие върху обществеността. Много вероятно е бомбените атентати да продължат някоя европейска държава или други части на света.
Втората серия взривове започват на 21 юли в 12.38 ч. на спирка на метрото Овал. В 12.45 сигнал за тревога идва от друга метростанция – Уорън Стрийт. Един от вагоните и тунелът са задимени. На двете спирки настъпва паника и започва евакуация на пътниците. Друг лек взрив избухва в автобус от линия № 26. Само там е ранен един човек, убити няма. Не е известно точно по-каква причина взривовете са били толкова слаби. Едната от версиите, е че са използвани само детонатори. Друга версия гласи, че терористите са искали само да всеят страх и паника. При тази акция обаче терористите са заснети от охранителни камери. Лондон е един от градовете с най-добре развита система за видеонаблюдение в света – в него функционират няколко хиляди камери, разположени по ключови кръстовища, спирки на градския транспорт и подлез. След неуспешните атентати от 21 юли полицията разпространява снимки на терористите. В резултат са арестувани двама терористи – първият още на 22 юли, петък, а втория – на 23 юли. Междувременно друг подозрителен мъж е застрелян на спирката Стокуел на метрото. По последна информация се изяснява, че няма данни застреляният да е замесен в терористичните актове. Двамата арестувани са от лондонския квартал Стокуел.
Въпреки неуспешната от гледна точка на човешки жертви втора серия атентати от 21 юли, ситуацията по отношение на борбата с тероризма и предотвратяването на терористични актове както във Великобритания, така и в други части на света не изглежда много добре, още, че британската система за противодействие на тероризма се смята за една от най-добрите в света. Страната има стратегия за борба с тероризма и четири закона – за задържане на терористи от 1970 г, Закон за борба с тероризма от 2000 г., Закон за допълнителни мерки срещу тероризма от 2001 г. и Закон за предотвратяване на тероризма, приет през март 2005 г.
Между 21 и 29 юли полицията залавя всички атентатори от втората вълна взривове
През двата дни след втората серия бомбени взривове в Лондон от 21 юли лондонската полиция арестува трима заподозрени и застреля 27-годишен бразилски гражданин на спирка на метрото. Двама от арестуваните са живеели в лондонския квартал Стокуел, а третият заподозран е заловен в лондонския квартал Тълс Хил, на 3 км южно от Стокуел. На 23 юли в Западен Лондон настъпва паника при вида на изоставена раница на ул. Шепърдс Буш. Това поражда слуха за пети атентатор освен четиримата, чиито снимки са разпространени след взривовете в четвъртък, 21 юли. Изоставената раница е взривена с контролиран взрив от лондонската полиция.
От арестуваните, които не са извършителите, но са свързани с планирането и провеждането на терористичните актове полицията получава достатъчно информация, така че в понеделник, 25 юли вечерта са официално обявени имената на двама от четиримата атентатори от втората вълна взривове (от 21 юли). Това са 27-годишния Мухтар Саид Ибрахим и 24-годишния Ясин Хасан Омар. Оттам нататък разследването напипва бързо дирите на терористите. Също в понеделник, 25 юли става известно, че петото открито в Западен Лондон взривно устройство е същото като предишните четири. Оповестени са подробности за формата и външния вид на бомбите – те са в пластмасови кутии за храна и са поставени в раници с тъмен цвят. Същият ден въоръжени полицаи щурмуват жилище вквартал Ню Саутгейт в Северен Лондон, където има сведения, че Ибрахим е пребивавал. Арестувани са още двама души от терористичната клетка.
На 26 юли, вторник полицията обявява намирането на голямо количество експлозиви в апартамент в Ню Саутгейт, където е живял заподозреният Ясин Хасан Омар. Намерен е и бял Фолксваген Голф, за който се предполага, че е използван в атентатите от 21 юли. Същия ден около 23.00 ч. са арестувани още двама заподозрени.
От разпитите и другите оперативно-следствени действия британската полиция планира и провежда две операции. Първата от тях е за залавянето на Ясин Хасан Омар. Той е останал на територията на страната и дирите му са засечени почти веднага в Бирмингам. На 27 юли, сряда полицията провежда мащабна операция в този град. Целите са задържането на заподозрени, намиращи се на два различни адреса. В Бирмингам са арестувани общо четирима души, единият от които е Ясин Хасан Омар. Той носи тъмна раница и се опитва да избяга, но е спрян с електрошоков пистолет от типа “Тазер”. Това е несмъртоносно оръжие, изстрелващо два електрода на разстояние до 6-7 м с мощност 18-24 Вата и напрежение 50 000 волта. То е достатъчно, за да парализира човек. Използването на електрошоковото оръжие поражда интересен дебат сред между ръководителите на лондонската и бирмингамската полиция. Началникът на лондонската полиция изказва критика по отношение на използването на електрошоковия пистолет, вероятно поради опасения, че електрическия ток може да взриви бомбата. На 29 юли полицията в Бирмингам пуска публично изявление, в което оправдава действията си. Според експерти електродите на пистолета биха могли да предизвикат взрив само ако улучат точно проводниците на електрическата верига на електродетонатора, като по този начин той се задейства и инициира взрива. Предизвикването на взрив по този начин е твърде малко вероятно, тъй като обикновено с това помощно средство се целят краката, ръцете или гърба. Междувременно в Лондон са арестувани три жени, заподозрени в сътрудничество на терористите.
На следващия ден, 28 юли полицията задържа общо девет души на два адреса в Лондон. Те не са смятани за преки извършители на атентатите, а за помощници и сътрудници в терористичната група.
На 29 юли, петък е проведена финалната най-мащабна операция за задържане на останалите терористи. Целите са на първо масто двама от извършителите - Муктар Саид Ибрахим, заподозрян за неуспешния взрив в автобус №26 на 21 юли, а другия – Рамзи Мохамед, заподозрян в опита за атентат на спирката на метрото Овал.
Екшънът започва към 10.00 ч. преди обед на 29 юли, когато въоръжени до зъби маскирани полицаи обкръжават сграда в имението Пийбоди в квартал Северен Кенсингтън, Източен Лондон. Живущите наоколо са евакуирани или са предупредени да не излизат навън. Кварталът е напълно отцепен от останалата част на Лондон, полицията използва техника за подслушване и заглушаване на мобилни телефони, за да локализира терористите. Щурмовия отряд е екипиран с бронежилетки и противогази, полицаите са въоръжени с автоматично оръжие, а снайперисти дебнат по покривите на околните сгради. Към 11.00 часа полицаите взривяват входната врата на апартамента, в който се крият двамата терористи. Избухва престрелка между полицейските части и терористите, в която полицаите използват сълзотворен газ и според изявлението на Питър Кларк, началник на антитерористичния отдел на лондонската полиция-специални тактики, с помощта на които двамата заподозрени са заловени живи. Това са именно Муктар Саид Ибрахим и Рамзи Мохамед. По същото време в квартал Нотинг Хил е арестуван друг заподозрян като така наречения пети атентатор. Това е Уаби Мохамед, 23-годишен, брат на Рамзи Мохамед. С арестите от 29 юли британската полиция завършва залавянето на всички пряко свързани с бомбените атентати от 21 юли терористи. Също на 29 юли в Рим е заловен последният от преките извършители на атентатите – Осман Хюсеин, 27-годишен британски гражданин от етиопски произход. Според разследването на британската полиция той е напуснал Великобритания на 26 юли, вторник и пристига в Париж същия ден. На следващия ден е в Милано, а на 28, петък пристига в Рим. Заедно с него на 29 юли е арестуван и брат му.
По този начин между 21 и 29 юли лондонската полиция разкрива и претърсва 14 апартамента в Лондон и два в Бирмингам, откъдето арестува четирима от преките извършители и 24 техни сътрудници, между които и три жени, задържани в Лондон.
Профилът на терористите – преки извършители на атентатите, изглеждат така: всички са под 30-годишна възраста, от различен произход, получили британско гражданство и отраснали във Великобритания.
Муктар Саид Ибрахим, 27 години, познат също като Муктар Мохамед Саид е атентатора от 21 юли, поставил експлозивното устройство в автобус № 26. Пристигнал е във Великобритания през 1992 г. от Еритрея като дете от семейство на бежанци. Израснал е в гр. Станмор и е завършил гимназия в Едгауеър, северозападен район на Лондон. Бил е убеден мюсюлманин, обличал се е по мюсюлманския обичай. През ноември 2003 г. кандидатства за британско гражданство. Получава го през септември 2004 година.
Ясин Хасан Омар, на 24 години е родом от Сомалия. Пристига във Великобритания през 1992 г. на 11-годишна възраст. Получава разрешение за постоянно пребиваване в страната през 2000 г. Живял е в апартамент в Ню Саутгейт, Северен Лондон заедно с Муктар Саид Ибрахим. Заподозрян е за една от бомбите в метрото на 21 юли. Арестуван е в Бирмингам на 27 юли.
С арестите от 29 юли в Лондон и Рим британската полиция завършва успешно и сравнително бързо първата фаза от разследването на терористичните актове. Залавянето на преките извършители обаче не означава край на разследването – то продължава с работата за разкриване връзката между атентатите от 7 и тези от 21 юли, изясняване на плановете на Ал-Кайда за евентуални бъдещи терористични актове, както и за разкриване и пресичане на дейността и унищожаване на други терористични клетки във Великобритания.
Въпреки успешните операции на британската полиция напрежението в обществото остава. Най-коментираните теми в британските медии са очакванията и предупрежденията, че нищо не е свършило и терористичните актове могат да продължат. Като сериозен пропуск на полицията и правителствените служби се сочи допускането Осман Хюсеин да напусне Великобритания с влак на 26 юли. Той е арестуван в Рим три дни по-късно, но още не е ясно кога ще бъде върнат във Великобритания, тъй като процедурите за екстрадиране са бавни.
След залавянето на всички терористи остават редица въпроси като: можеха ли терористичните актове да бъдат предотвратени и как по-ефективно да се разкриват и пресичат още в процеса на подготовката подобни атаки; дали терористичните актове са свързани с тези в Египет и са част от глобалните действия на Ал-Кайда или са самостоятелни действия на извършителите.
Стратегията на Ал-Кайда от пет години насам е да планира по 1-2 големи и няколко по-малки терористични акта годишно, насочени срещу важни, олицетворяващи политиката на САЩ цели. През 2000 г. беше атакуван американският разрушител “Коул” в Йемен, 2001 г. вече е нарицателна за мащабите на тероризма, през 2002 г. Ал-Кайда пренесе дейността си в райнона на Индонезия и Филипините (202 загинали само на о. Бали), отделно същата година бяха извършени терористични в Тунис (21 убити) и Пакистан (30 убити). През 2003 г. бяха извършени бомбени атентати като тези в Мароко през май с 45 загинали, Саудитска Арабия (35 убити) и Турция, където загиват 27 души. През март 2004 г се състоя големия атентат в Мадрид, където бяха убити 192 души. Отделно през 2004 и 2005 г. Ал-Кайда все повече разширява мрежата си в Ирак, който е използван като своего рода тренировъчен полигон за редовите терористи.Успехите на Ал-Кайда в действията срещу Запада й се коренят в асиметричните тактики и мрежовите структури на организацията, и използването на предимствата на глобализиращата се световна общност. Терористичните организации създават структури, адекватни на средата, в която действат. Тъй като обикновено те работят във враждебна среда, най-важният за тяхната организационна структура елемент е сигурността. Затова Ал-Кайда представлява организация, която действа не по традиционния йерархичен принцип, а по схемата на хоризонтална структура, съставена от организационни единици, наречени клетки. Те може да бъдат в състав от 4-5 до 20 души или повече. Една или няколко клетки са специализирани в определена дейност, а ръководството им се осъществява непряко от ръководител, действащ извън тях. По този начин унищожаването на една клетка не води до загуба на значителни оперативни способности на терористичната организация, нито до разкриване на по-високите нива на ръководство. Само по-големите терористични организации имат военизирана структура с централен команден елемент и подчинени структури. Ал-Кайда обаче не е голямата централизирана организация, която си представяме, а представлява стратегически център, координиращ, подпомагащ и осигуряващ действията на относително самостоятелни структури.
Затова традиционното противодействие срещу тероризма с полицейски, военни и разузнавателни мерки и мероприятия не винаги може да бъде ефективно.
Формите за борба с тероризма се основават на концепциите и приоритетите на съответната държава. Така например България не разполага с официално приета концепция за борба с тероризма. Най-общо формите на борба с тероризма се подразделят на дефанзивни или отбранителни и офанзивни. Дефанзивните мерки включват минимум базови охранителни и защитни мерки за противодействие срещу тероризма, изразяващи се в разузнавателни, нормативно-правни и полицейски мерки и мероприятия, предназначени за недопускане на дейност на терористични организации на територията на държавата. Тези мерки не винаги са достатъчни за недопускане на терористични актове, затова някои държави използват и офанзивни форми за борба с тероризма, изразяващи се в активни действия на разузнавателните служби на своя и чужда територия за добиване на информация за терористични организации и активни репресивни превантивни и ответни мерки и операции на въоръжените сили на своя и чужда територия за нанасяне на удари по терористични организации, издирване и унищожаване на терористи.
Успешната дейност на държавните институции в борбата срещу тероризма силно зависи от основната институция или група натоварени с тази цел организации, тяхната структура, начин на ръководство, степен на взаимодействие и координация с останалите държавни институции, бързина на обработката и анализа на информацията. Например ниската степен на взаимодействие е характерна за действията на тактическите звена в Русия, където бяха допуснати грешки като в Беслан през септември 2004 г. В САЩ отчетоха като грешка децентрализацията на институциите за борба с тероризма, което води до по-бавна обработка на информацията и оттам до бавно реагиране в недопускане или при отговор на терористичен акт.
Тъй като основната характеристика на тероризма е гъвкавостта на неговите структури и неговата непредвидимост, то няма калъп за най-ефективни и резултатни мерки за противодействие срещу него. Общо взето се смята, че само дефанзивните форми на борба с тероризма са недостатъчни и е необходимо прилагането и на офанзивни действия. По принцип винаги е необходима по-голяма координация между държавните институции. Срещу мрежовите структури на терористите е небходимо създаване на децентрализирани органи на местно и локално равнище. За по-малките и средни държави като България е най-удачно прехвърлянето на задачите по борба с тероризма на структура в състава на Министерския съвет от типа на агенция или антитерористичен център, който да обработва и анализира информация, да подготвя и ръководи антитерористични операции. В по-големи държави като САЩ трябва да се търси баланса между децентрализираната дейност и продължаващата централизация на институциите в борбата срещу тероризма.
Като основна препоръка за бъдещото развитие на борбата с тероризма може да се приведе необходимостта от непрекъснато усъвършенстване на концепциите и стратегиите за противодействие на тероризма, в т. ч. с помощта на неправителствени организации и независими експерти, което е нормална практика в САЩ, а също така и засилване на прилагането на офанзивните форми за борба с тероризма.
Пламен Василев
bravenet.com